Рапица

Рапицата е културата, която през последните години зае своето трайно място сред зърнените култури, които се отглеждат у нас. Освен многоспектърното му приложение в промишлеността, където е търсена суровина, бързо растящата, дълбока коренова система на рапицата подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й. Зимните форми са с висок противоерозионен ефект. 

Рапицата се използва като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. 

Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения - от 1 дка се получават до 10 кг мед. 

Рапицата добре се развива при различни типове почви: черноземни, наносни, сиви, канелени, кафяви горски. Предпочита неутрална почва, но може да се развива и при по-слабо алкална.

Сеитба на рапица - технологични срокове и норма на засяване

Най-добрият период за сеитба на рапица е от началото до края на септември. Семената се засаждат по брой, не по тегло. Нормите трябва да се изчислят с предвидена загуба, така че накрая да има по 40-50 растения/м2. При хибридите разстоянието е по-малко, за да могат да развият разклонения и да разгърнат потенциала си.
Оптималната дълбочина за засаждане е 2-4 см. Разстоянието между редовете трябва да е най-малко 25 см.
Маслодайната рапица изисква изключително добра предсеитбена подготовка, обусловена от малките размери на семената. Добрите практики изискват да се запази колкото е възможно от почвената влага още след жътвата на предшественика (обикновено житни култури).

Торене и агротехнически мероприятия при рапица

За оптималното развитие на зимната рапица са необходими подходящо торене и агротехнически мероприятия през есента. Доброто развитие на кореновата и надземната част, наред с високо натрупване на захари, допринасят за по-устойчивото презимуване и по-ниска заболеваемост. Добре развитите през есента растения могат да презимуват при температури -17⁰С до -22⁰С без сняг и при -30⁰С до -35⁰С със снежна покривка.
 

• Зимно подхранване

В сравнение със зимната пшеница, растенията зимна рапица изразходват около два пъти повече азот, фосфор, калий, магнезий, манган, бор и сяра, а калцият е пет пъти повече. Посочените макро- и микроелементи имат отчетливо влияние върху устойчивостта на рапичните растения. Излишният азот обаче води до полягане растенията и до намаляване на устойчивостта им към ниски температури, към поява на болести и неприятели. За нашите географски ширини са приети следните примерни норми на торене(в актив. в-во): азот – 20-23 кг/дка, като при есенното внасяне се използва N- 5-6 кг/дка; фосфор (P2O5) – 13-15 кг/дка, калий (К2О) – 18-20 кг/дка.
 

• Пролетно подхранване

Пролетното вегетационно третиране се провежда след излизане на посева от покой и развитие на свежа биомаса. Подходящо третиране се извършва с листни торове Акрамет.  Дозата е 300-350 г/дка. Съдържание на Бор 1% или по заявка на клиента. Предцъфтежно третиране или по време на цъфтежа може да се направи с Акрамет Микро – 400 мл/дка.