АКТУАЛНО
20.05.2020 г.
Трайно засушаване - това ли са новите нормални условия у нас?
От няколко години тенденцията е към тежко засушаване през есента и зимата. Предходните години валежите през април, май и юни компенсираха тази суша и пшеницата се спасяваше. Тази година обаче ситуацията не се разви така. Най-вече е засегната Североизточна, Източна и Югоизточна България, където засушаването е в най-напреднала фаза.
При пшеницата трябваше дейностите да се развиват в условията на суша още от есента. Грижите тогава трябваше да са в насока вкореняване - развитие на коренова система; развитие на устойчивост към заболявания (което се постига с предсеитбеното торене с фосфорни торове); преодоляване на гниенето на растителните остатъци, което се развива основно през декември и януари и оказва изключително негативен ефект върху развитието на растенията. Тогава трябваше да има подаване на азот, който да компенсира загубите на азот по време на гниенето. Трябваше да има листно подаване на торове, което да ускори вкореняването, братенето на надземната маса.
Торенето трябваше да бъде на малки порции - през декември, януари и февруари по 12-15 кг. максимум и то в зависимост от валежната обстановка. Ако има влага - подаваш следващата порция. През март не трябва да се подава азот. Подава се чак през април и само в случай, че започнат валежи и се нормализира обстановката. Растенията не трябва да се оставят гладни по отношение на азота.
Целта на всичко това е да не се образуват засолени азотни зони в рамките на възела на братене в плитката част, които се оказват много неблагоприятни и токсични за посева. Азотът трябва да се разпредели в дълбочина.
Кои са грешките в торенето при суша?
Практиката, която много земеделци прилагат - да оставят посевите гладни през декември, януари, дори през февруари, и да започнат да торят интензивно в края на февруари и март - е изключително погрешна и следващата година ще имат същите проблеми.
При такава практика - както показва тази година - може да няма валежи през април и май, които да компенсират грешките.
Отделно се направиха и грешки по отношение на растителната защита. Приоритетно земеделците трябва да се стремят към възможно най-малък стрес върху растенията в условията на суша, тъй като те трябва да реагират на този стрес. А ако нямат достатъчно влага на почвата, стресът им се отразява изключително неблагоприятно и се получава точно тази картина, която видяхме в Добруджа и в източната част - постепенно изгарящи посеви от прекомерното съдържание на азот в плитката част. Много от посевите няма да стигнат дори до клас.
Затова голяма част от проблемите при засушаването не са само от липсата на влага, а и са чисто субективни грешки, които трябва да се избягват занапред.